Невидимите стени на Вуковар
Кристина и Филип вървят в едно и също учебно заведение, имат едни и същи учители, само че живеят като че ли в два разнообразни свята. Те съвсем не се познават. Защото сръбските и хърватски деца във Вуковар се учат в обособени паралелки. Едните имат занимания преди обед, другите - следобяд.
Сегрегация по етнически генезис - и то в страна от Европейския съюз! Тя произтича от формалната учебна стратегия в Хърватия. Според нея, образователните занимания в Източна Хърватия се организират на два езика, употребяват се две писмености: латиница и кирилица. Това е разследване от т.нар " мирна реинтеграция на Източна Хърватия ", която бе прекъсната през 1998 година с прехвърлянето на района още веднъж в рамките на Хърватия. Политическото съглашение за това бе реализирано преди време, за да се отбрани културната еднаквост на сръбското малцинство. Родителите имат право да избират в коя паралелка да учат децата им и на кой език. А те и до през днешния ден избират съществуването на разграничени паралелки.
" Ако зависеше от мен, неотложно бих поставил завършек на образователните занимания в две смени. Така разликите сред хората единствено се задълбочават. Ако бях кмет, щях да се погрижа във всички учебни заведения да се вкарат едни и същи стратегии и учебници " споделя 14-годишният Филип Рутко.
Общи занимания след учебно заведение
Учубниците във Вуковар са разнообразни: на латиница и на кирилица
Директорката Лидия Милетич се бори против разделянето. Тя и нейните сътрудници от главно учебно заведение " Драгутин Таджанович " желаят да подтикват по-активните контакти сред 230-те хърватски и 90-те сръбски деца. Предлагат им взаимни занимания след учебно заведение - спорт, театрална група, танци, музика. " По време на образователните занимания децата са разграничени на две - съгласно езика, само че в извънучебните мероприятия са дружно ", споделя директорката.
Отделни учебни класове, хърватски и сръбски детски градини, обособени радиостанции и даже обособени кафенета. Разделението минава като невидима стена през Вуковар - този бароков и в миналото така състоятелен град; разполовява го и в този момент, над две десетилетия след осъществените на това място ужасяващи закононарушения. По време на тримесечната блокада от сръбски елементи във Вуковар преди време умират над 2000 души, сред тях доста цивилни жители. Развалините от дълго време са разчистени, само че не всички рани са зараснали, споделя Дияна Лазич от Европейския център във Вуковар. " Институциите са обособени, работят всяка за себе си. Така е и с жителите. Най-големият проблем тук е неналичието на разговор по всички етажи на локалното ръководство ", споделя тя.
Политиците отхвърлят всяка отговорност. Отделни детски градини и паралелки? - Родителите по този начин желаят, нищо не може да се направи, настояват от кметството във Вуковар. " Освен това, децата са дружно отвън учебно заведение - в клубовете, в спортните сдружения. Съвместният живот действа по-добре от преди ", споделя за Дъждовни води зам.-кметицата Ивана Муйкич. Това си личало най-добре при най-малките. Само че разделянето очевидно се харесва на управническите елити и от двете страни. Липсва политическа воля да се постави завършек на сегрегацията.
Показателен образец е замисленото мултиетническо учебно заведение в прилежащия град Борово. Тук сръбските деца и хърватските деца от дълго време трябваше да се учат дружно. Но нищо сходно не се случи. Проектът, финансиран с европейски пари, се провали заради липса на интерес и от двете страни.
Икономическите последици от войната
Това не е единственият проблем във Вуковар. Навремето там е имало повече работни места, в сравнение с поданици, а през днешния ден градът се бори с последствията от войната. Безработицата е висока, младите, добре квалифицирани, фрагменти напущат града. Преди войната Вуковар е имал близо 50 хиляди поданици. Днес вероятно са останали едвам 25 хиляди, само че точни данни за това няма.
По време на войната в някогашна Югославия Вуковар беше мощно опустошен
Как се живее в този град? " Всеки си гледа работата, не се месим в живота на другите. Имам съседи чужденци, разбираме се ", споделя един гражданин на града. Има, несъмнено, и крайности. Някои хора и от двете страни просто предизвикат спорове. Младите хора обаче прекарват доста време дружно – без значение дали са сърби, хървати, албанци, бошняци.
Бъдещето на Вуковар
Все отново е налице и позитивно развиване. Полека-лека взаимният живот потръгва. Това е заслуга в това число и на педагожката Лидия Милетич. През 1990-те години тя е претърпяла войната - в Загреб. По-късно се върнала в родния си град, който бил изцяло опустошен. Върнала се, тъй като вярвала в бъдещето на Вуковар. " Едни го напущат, други се връщат. Всички са жители на Вуковар. Градът е бил обитаем с хора още преди 5000 години - няма причина да не е по този начин и в бъдеще. " Кристина един ден може и да напусне Вуковар. 13-годишната ученичка мечтае да направи артистична кариера в чужбина. За войната знае единствено от разкази. Въпреки това тя дефинира живота й. " Сякаш сред нас има невидима стена. Иска ми се един ден да се срути, с цел да стане всичко обикновено - да можем да прекарваме повече време дружно. "
Виж всички публикации от Сречко Матич-->
Сегрегация по етнически генезис - и то в страна от Европейския съюз! Тя произтича от формалната учебна стратегия в Хърватия. Според нея, образователните занимания в Източна Хърватия се организират на два езика, употребяват се две писмености: латиница и кирилица. Това е разследване от т.нар " мирна реинтеграция на Източна Хърватия ", която бе прекъсната през 1998 година с прехвърлянето на района още веднъж в рамките на Хърватия. Политическото съглашение за това бе реализирано преди време, за да се отбрани културната еднаквост на сръбското малцинство. Родителите имат право да избират в коя паралелка да учат децата им и на кой език. А те и до през днешния ден избират съществуването на разграничени паралелки.
" Ако зависеше от мен, неотложно бих поставил завършек на образователните занимания в две смени. Така разликите сред хората единствено се задълбочават. Ако бях кмет, щях да се погрижа във всички учебни заведения да се вкарат едни и същи стратегии и учебници " споделя 14-годишният Филип Рутко.
Общи занимания след учебно заведение
Учубниците във Вуковар са разнообразни: на латиница и на кирилица
Директорката Лидия Милетич се бори против разделянето. Тя и нейните сътрудници от главно учебно заведение " Драгутин Таджанович " желаят да подтикват по-активните контакти сред 230-те хърватски и 90-те сръбски деца. Предлагат им взаимни занимания след учебно заведение - спорт, театрална група, танци, музика. " По време на образователните занимания децата са разграничени на две - съгласно езика, само че в извънучебните мероприятия са дружно ", споделя директорката.
Отделни учебни класове, хърватски и сръбски детски градини, обособени радиостанции и даже обособени кафенета. Разделението минава като невидима стена през Вуковар - този бароков и в миналото така състоятелен град; разполовява го и в този момент, над две десетилетия след осъществените на това място ужасяващи закононарушения. По време на тримесечната блокада от сръбски елементи във Вуковар преди време умират над 2000 души, сред тях доста цивилни жители. Развалините от дълго време са разчистени, само че не всички рани са зараснали, споделя Дияна Лазич от Европейския център във Вуковар. " Институциите са обособени, работят всяка за себе си. Така е и с жителите. Най-големият проблем тук е неналичието на разговор по всички етажи на локалното ръководство ", споделя тя.
Политиците отхвърлят всяка отговорност. Отделни детски градини и паралелки? - Родителите по този начин желаят, нищо не може да се направи, настояват от кметството във Вуковар. " Освен това, децата са дружно отвън учебно заведение - в клубовете, в спортните сдружения. Съвместният живот действа по-добре от преди ", споделя за Дъждовни води зам.-кметицата Ивана Муйкич. Това си личало най-добре при най-малките. Само че разделянето очевидно се харесва на управническите елити и от двете страни. Липсва политическа воля да се постави завършек на сегрегацията.
Показателен образец е замисленото мултиетническо учебно заведение в прилежащия град Борово. Тук сръбските деца и хърватските деца от дълго време трябваше да се учат дружно. Но нищо сходно не се случи. Проектът, финансиран с европейски пари, се провали заради липса на интерес и от двете страни.
Икономическите последици от войната
Това не е единственият проблем във Вуковар. Навремето там е имало повече работни места, в сравнение с поданици, а през днешния ден градът се бори с последствията от войната. Безработицата е висока, младите, добре квалифицирани, фрагменти напущат града. Преди войната Вуковар е имал близо 50 хиляди поданици. Днес вероятно са останали едвам 25 хиляди, само че точни данни за това няма.
По време на войната в някогашна Югославия Вуковар беше мощно опустошен
Как се живее в този град? " Всеки си гледа работата, не се месим в живота на другите. Имам съседи чужденци, разбираме се ", споделя един гражданин на града. Има, несъмнено, и крайности. Някои хора и от двете страни просто предизвикат спорове. Младите хора обаче прекарват доста време дружно – без значение дали са сърби, хървати, албанци, бошняци.
Бъдещето на Вуковар
Все отново е налице и позитивно развиване. Полека-лека взаимният живот потръгва. Това е заслуга в това число и на педагожката Лидия Милетич. През 1990-те години тя е претърпяла войната - в Загреб. По-късно се върнала в родния си град, който бил изцяло опустошен. Върнала се, тъй като вярвала в бъдещето на Вуковар. " Едни го напущат, други се връщат. Всички са жители на Вуковар. Градът е бил обитаем с хора още преди 5000 години - няма причина да не е по този начин и в бъдеще. " Кристина един ден може и да напусне Вуковар. 13-годишната ученичка мечтае да направи артистична кариера в чужбина. За войната знае единствено от разкази. Въпреки това тя дефинира живота й. " Сякаш сред нас има невидима стена. Иска ми се един ден да се срути, с цел да стане всичко обикновено - да можем да прекарваме повече време дружно. "
Виж всички публикации от Сречко Матич-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ